Леонардо да Винчи и възгледите му за живописта

Леонардо да Винчи (1452–1519) е един от най-бележитите и известни представители на Ренесансовото изкуство. Видният италиански художник, инженер, архитект, изобретател и скулптор, е също така и автор на множество ръкописи, най-издаваният от които е „Трактат за живописта“. И макар изданията му да не са чак толкова много, този по-известен негов ръкопис е четен предимно от историци на изкуството, художници и изобщо творци. Влиянието на книгата обаче е повече от мощно – в комбинация със силно въздействащите живописни творби на Леонардо, именитият творец поставя началото на един по-друг поглед върху живописта, който може да се проследи не само сред представителите на т.нар. Леонардова школа, но продължава и по-късно с прерафаелитите, символната живопис, сецесиона…

„Трактат за живописта“ несъмнено е водещият сред теоретичните трудове на Да Винчи, в който мнозина са търсили отговори на ключови въпроси. Какъв е принципът, който е в основата на живопистта? Върху какво хвърля светлина този принцип – цялостна философия или определени конкретни възгледи? До каква степен той отразява разбиранията на самия Леонардо?

В уникалната книга, която излиза в ново луксозно издание на български език, Леонардо да Винчи разглежда различните произшествия и движения при човека, облеклата и природата на дрехите, начина да се обличат фигурите с грация, сянката и светлината, перспективата, отблясъка, отражението, тъмнотата и светлостта на планините, дърветата, зеленината, облаците и хоризонта…

 „Трактат за живописта“ е в превод от италиански език на големия български хуманитарист Владимир Свинтила, а редактор е покойният преводач и лингвист Петьо Ангелов.

В предговора към българското издание Свинтила пише: „Трактатът на Леонардо е като някаква силна напитка, която човек пие на бавни глътки под едно разлистено дърво на свежия полъх на вятъра. Той трябва да се изучава. Човек трябва да го носи в джоба си и да го прелиства. Той е едно ръководство, напълно сполучило, върху тази странна среща на природата и нейното изобразяване и на пораждането у човека на представност „отвъд природата“. Трактатът най-дълбоко засяга човешката творческа сила.“

Книгата е част от поредица „Тезаурус“, в която са още новият превод на „Великите трагедии“ на Уилям Шекспир, дело на проф. Александър Шурбанов, единственото по рода си издание на древноегипетската „Книга на мъртвите“, в превод на българския египтолог, преводач и лектор доц. д-р Теодор Леков, „Трактат по история на религиите“, „Шаманизмът и архаичните техники на екстаза“ и „Йога. Безсмъртие и свобода“ на видния румънски културолог, философ и писател Мирча Елиаде.