Интервю с автора на "Да умреш на 27"

Джоузеф Гелинек е псевдоним на испански автор, който е много, ама много отдаден на музиката. До толкова отдаден, че самият той е музикант. Гелинек обича всякаква музика, от „Блек Сабат” до Локатели.

Да умреш на 27

На пазара вече е най-новата книга на испанския писател Джоузеф Гелинек „Да умреш на 27”. Това е трета книга за автора след ...

Прочети повече

След два романа за класическа музика предполагах, че ще пишете само на тази тема. Как стана така, че се ориентирахте към рок енд рола в „Да умреш на 27”?

Има изключително качествена музика в рок ден рола и исках да пиша за това. Старомодните почитатели на класиката са решили, че само тази музика е стойностна, но това е голяма грешка. Музиката ни грабва с идеята, а идея има и двата жанра. В “Thick As a Brick” има повече идея за минута, отколкото в някои от концертите на Вивалди, за когото е известно, че е пренаписвал определени произведения по петстотин пъти. Това е твърдение на Стравински, който е доста консервативен. Добрите концерти на Вивалди са невероятни, но лошите са много по-лоши от рок албум.

Трябваше ли да търсите много материали, за да напишете историята или първо беше историята, а после допълвахте детайлите?

В случая с „Да умреш на 27“ двете неща вървяха паралелно. Използвах много източници, за да набавя факти за книгата: записи, монографии, статии, автобиографии, но всичко това се случваше докато развивах сюжета.

Идеята за „Клуб 27“ в процеса на писане ли се появи или я имахте  от самото начало?

Зловещо проклятие преследва великите композитори

Джоузеф Гелинек е псевдоним на испанския журналист Масимо Прадера, автор на криминални романи и трилъри. Гелинек е експерт по класическ...

Прочети повече

„Да умреш на 27“ е интересна с това, че може да грабне и читатели, които не са запознати с темата за рок музикантите, а са почитатели на мистериите и криминалните сюжети. За мен като автор беше много важно да успея да привлека възможно по-голяма аудитория. От друга страна е невъзможно да пишеш за нещо, което не те интересува, защото така или иначе писането на роман е много дълъг и труден процес. Основното ми правило е да пиша книги, които читателят може да прочете за три дни. Самият аз не дочитам книги, които не грабват интереса ми след петдесетата страница, просто ги оставям. Не съм съгласен, когато за някой автор се каже: „Книгата му е много хубава, но има излишни 200 страници“.  Основната мисия на писателя е да осигури комфорта на читателя и това е много важно, защото ако един път успееш да го направиш повече няма нужда да го подтикваш да чете романите ти, той сам ще изпита интерес. Именно това е моята мисия.

Как бихте се самоопределили: като повествовател или като музиколог?

Харесва ми определението „инфотеймънт“ – смесица между даване на информация и забавление. Това се опитвам да правя в книгите си. Понякога е увличам в даването на интересни факти, но дори и читателите, които ме критикуват за това, накрая признават, че информацията ги е забавлявала.

Джон Ленън и Джим Морисън са най-споменаваните музиканти в „Да умреш на 27“. И в двата случая сте търсили най-шокиращите и любопитни факти около тях.

Джим Морисън далеч не е най-добрият музикант сред споменатите в книгата, но смятам, че историята му е най-скандална и благодарение на филма на Оливър Стоун може би най-популярна.

Алилуя - Папско криминале

Такъв папа светът не е виждал. Петър ІІ не само обича виното, кафето и футбола, но и с удоволствие се разхожда из града, възседнал своя...

Прочети повече

Правихте ли проучвания за полицейската работа? От книгата оставаме с впечатлението, че знаете за криминалистиката доста повече от обикновените хора.

Да, намирам полицейската работа за много интересна и правих доста проучвания, за да ги включа в сюжета.

Дотук сте написали „Десетата симфония“, „Цигулката на дявола“ и „Да умреш на 27“, които съставят нещо като музикална трилогия. Обмисляте ли книги, несвързани с музиката?

Да, в момента работя по такъв проект, но отново е свързан с доста фактология.