Излезе новата книга със стихове от Пейчо Кънев – "Живо месо"

Пейчо Кънев е поет и преводач. Стихотворенията му са публикувани в множество литературни издания в Северна Америка, Европа, Азия и Австралия като: “Poetry Quarterly”, “Evergreen Review”, “Front Porch Review”, “Hawai’i Review”, “Barrow Street”, “Sheepshead Review”, “The Adirondack Review”, “Sierra Nevada Review”, “The Cleveland Review”, както и в много антологии.

С личността на Мариана Дафчева стартира поредица творчески вечери, посветени на асеновградски творци

Поредица от творчески вечери, посветени на асеновградски творци, стартира снощи (26 ноември), съобщава кореспондентът на Actualno.com. ...

Прочети повече

Публикувал е поезия в повечето български национални и регионални издания. В България са издадени стихосбирките му "Американски тетрадки" (2010), "Уиски в тенекиена кутия" (2013) и „Живо месо” (2015), както и сборникът с разкази "Разходка през стените" (2009).

През 2012 г. издателство "Desperanto", Ню Йорк публикува поетичната му книга "Bone Silence".

През 2010 г. става съосновател и главен редактор на издателството за поезия "Kanev Books", Ню Йорк - до 2013 г.

​През периода 2012-2013 е гост-редактор в американското литературно издание "The Enchanting Verses Literary Review".

Стартира XXI-то издание на Национална награда за поезия "Иван Николов"

На 15 октомври стартира XXI-то издание на Национална награда за поезия "Иван Николов". Наградата „Иван Николов“ е учредена ...

Прочети повече

Досадно е, когато трябва да се каже нещо препоръчително за сериозен автор, който има няколко издадени книги. Такъв е случаят с Пейчо Кънев. Но няма как да не отбележим една отличителна негова черта, особено характерна за „Живо месо”: внимателното изписване на думите; старанието, с което пълноводната, светлокафява река подрежда своите камъчета.

                                                                     Елин Рахнев

Пейчо Кънев изгражда своите стихотворения както се изгражда тухлена стена – с кратки, бавни или бързи фрази, само за да разбие накрая с един замах тези стена или просто да й обърне гръб. И в двата случая поетическия жест е продиктуван от безпокойството за пътя, по който върви светът. Безпокойство, замесено от материята на обичащото омерзение и съпътстващия ужас. Този поет вярва, че нещата се случват само, за да се провалят и, проваляйки се, да ни напомнят за нашата отговорност. Чиста, силна поезия от поредния сирак на тишината.

Ученици четат Ботев в метрото

По повод 2 юни – Деня на Ботев и на загиналите за свободата на България, РИО – София-град и Столична община за четвърта пор...

Прочети повече