Приумиците на смъртта

А какво би станало, ако на смъртта й хрумне да се върне към обичайните си задължения, като изпраща до клиентите си писмени известия? Нова, не по-малко сложна ситуация, развита от големия писател със същото въображение и същото внимание към детайла. Но ето че логиката на събитията е нарушена – известието за смъртта на един музикант непрекъснато се връща при подателката. Защо? И кое е по-силно от смъртта? Кое ще я накара да „подаде оставка”?

Герои

Героите стоят на безсмислена стража над долината на Осранг и никой не знае, а и нехае, нито кой ги е поставил там, нито колко отдавна, ...

Прочети повече

 Португалският писател Жозе Сарамаго (1922–2010) е роден в семейството на бедни и неграмотни селяни. Първата му книга, „Земя на греха“, е публикувана през 1947 г. След нея в продължение на 20 години не пише. Едва през 80-те години на миналия век се връща към литературата и издава романи, които го прославят: „Възпоминание за манастира“, „Годината на смъртта на Рикардо Рейш“, „История на обсадата на Лисабон“...

Следват два нашумели романа, с които се утвърждава като един от най-големите европейски писатели – скандалното „Евангелие по Исуса Христа“ и „Слепота“ (ИК „Колибри“, 2007, 2011). Издава и „Пътуването на слона“ (ИК „Колибри“, 2011). През 1998 г. получава Нобелова награда за литература заради това, че „с притчи, изтъкани от въображение, състрадание и ирония, ни дава все нови и нови шансове да уловим убягващата действителност“.